Отдавна не съм писала... но днес темата ще е не толкова свързана с Дания, колкото с България и как българите реагират на натиска на глобализацията. Теоретично всичко ми е ясно- в днешно време е почти невъзможно "глобализация" да не бъде споменато в научните публикации или сериозната преса, където на читателя се обяснява как дадени култури и държави се справят с предизвикателството, като се подготвят да се влеят в потока (или да "сърфират вълната"), докато други се затварят и се оплакват, че културата или икономиката им е застрашена. Теоретично ми е ясно, да. Практически в Дания гледам първия вариант ежедневно и масово, и то до такава степен, че го приемам за нормално. Защо тогава като общувам с българи, които не са зад граница, все още се учудвам, че срещам втория вариант? Не само, че се учудвам, но влизам в пререкания (най- вече във виртуалното пространство) с хора, които "вадят от десет кладенеца вода" как няма нужда да се учат чужди езици ("Аз ако исках да знам английски, щях да се запиша на курс!"), няма нужда да знаем какво става в другите държави ("Ама, какво ме интересува как е там, ние сме в България") или как мислят чужденците ( "Остави ги, тези не са нормални"). А, и да не забравя кръстоносния поход за чистотата на българския език, неписането на латиница и неизползването на английски/чужди думи и изрази, който по комично стечение на обстоятелствата понякога се води от българи, които имат проблем с правописа и не са особено академично настроени (разбирай, че са със средно образование и без амбицията да следват, или които не могат да влязат да следват, най-вероятно, защото имат проблем с правописа и се провалят на приемните изпити). Не ме разбирайте погрешно- не всеки е академично настроен, разбира се- и не всеки трябва да е професор- но предпочитам, ако трябва да ми се правят забележки, то да са от хора, които са специалисти или за които чистотата на българския език е "професионално изкривяване", а не реакция на това, че те самите не знаят чужди езици.
Но, да се върнем на глобализацията. Да... има българи, които са готови за нея- имат подготовка от училище или се интересуват от допълнителни неща, излизали са в чужбина и/или общуват с хора, които живеят или са ходили зад граница, и оценяват какво богатство е един чужд език, и какво предимство да владееш такъв. Но има и българи, които не са готови за глобализацията. Просто не са. Не владеят чужди езици (или не повече, отколкото "да си изядат боя" или "да си поискат хляб и вода") и нямат амбицията да се научат, и/или не са ходили или живяли в чужбина, а понякога (не е задължително) живеят в малко градче в България, което им е достатъчно като обстановка и поле за изява (освен и интернета, естествено). И на тези хора всичко оut there (навън) им изглежда страшно, но е по-лесно да го представят за пред публиката, че е безинтересно, или да настояват, че важното е тук, в България, или в един още по-ограничен кръг на общуване, като да кажем, интернет форум. Но наистина най-странното е, че такъв тип attitude (отношение/подход) срещам само в интернет, но не и на живо. На живо разговорите много бързо преминават към обмяна на истории за живота зад граница (къде от личен опит или опит на близки), хората са любознателни как живеят датчаните (и построили ли са комунизма), или какво става по другите страни, и много често чувам коментари на съжаление от събеседниците, че не са по-млади или че не знаят английски, или че трябва да се заемат сериозно с ученето му. Но в интернет общуванията има тенденция хора с провинциално мислене (нищо лошо против провинцията, аз също съм израсла там, и живея в дълбоката провинция, като си идвам в България)да се представят зa- да заемна един английски израз- "стълбове на обществото" и избиват комплекси за малоценност. Докато ги гледам как се тупат по гърдите и викат "Булгар!Булгар!" се хващам за главата, дали така възпитават и децата си и какво поколение ще израстне.
Глобализацията не чака никого. "Граждани на света" не е измислица, е реалност и то за голяма част от моята генерация (не само тези, които живеем навън), а би трябвало да е масово за следващото поколеное- но доколко ще е подготвено и конкурентноспособно, ако родителите имат определен начин на мислене (от "Седи тук, при мама" до патриотично-лирични отклонения за великата българска история или свещенността на българската азбука и език)??
Датчаните и датчанчетата са "напред с материала", тях няма какво да ги мислим. Държавата им и езика им не е по-млад от българския, и все пак никой не се вайка, че като се използват английски изрази (масово, дори и от политиците в интервюта по телевизията) културата им е на изчезване. Възможностите да пътуват на почивка или по работа зад граница, да учат, живеят и работят в други страни са неизчерпаеми- и ги използват. И през цялото време се интересуват дали са конкурентноспособни или компетентни в съответната си професионална област си на Европейско и световно ниво, а не в рамките на 5, 5 милионна Дания.
Та... мислейки напоследък що е то глобализацията и как ние, българите, се справяме с нея, ми хрумна следната алегория- ние сме като попови лъжички в едно езеро. Някои от нас живеят в заблатената част на езерото и не мърдат от там, доволни на топличко и сигурно, докато други плуват повече около делтата на реката- някои излизат по-често или по-рядко в реката и обратно, някои са близо до делтата и засега не мърдат навън, но общуват с тези, които илизат и се връщат, и събират информация как е натам.
Вие от кои попови лъжички сте?
:-)
Частен зоопарк
Преди няколко дни взехме колата на сестрата на мъжа ми и решихме за разнообразие на децата, да се повозим малко из Sjælland (острова, на който е разположен Копенхаген), и да отидем до един частен зоопарк. Този е разположен на мястото на бивша ферма, като част от селскостопанските сгради сега помещават терариум, 
някои чувствителни видове като "копринена маймунка" (много странно животно)
а по-голямата част от животните са в сцециални заграждения на открито или са оставени да се разхождат свободно, както например тези пауни
В зоопарка има голяма детска площадка с различни съоръжения, заведение с кът за хранене ( с указания къде може да се яде с донесена отвън храна) и магазин за сувенири.
Най-интересния кът обаче беше тази детска площадка в едно от загражденията с животните
Част от животните бяха стандартните за зоопарк, като тази нещастноизглеждаща камила и зебрите
щраусите и малкото кенгуро
Но имаше и екстри като пеликани и черни лебеди
И екзотични животни като този африкански таралеж
И този вид планинска коза с вълна като на овца
Общо взето, беше приятно изживяване, децата си поиграха добре, погониха малко пауните и козите. Самата материална база на зоопарка е остаряла, обаче, и си личи, че не е печеливш бизнес и разчита на субсидии или спонсорство, за да оцелее- което според мъжа ми, важи за повечето частни зоопаркове в Дания. Обстановката беше малко народна и по-скоро като фермите, които са отворени за обществеността (за посещения от дестки ясли и градини, или семейства), където децата могат да си поиграят, може да се хапне и почине. Все пак, като идея, ми хареса, и хората се бяха постарали с външното оформление, като тези хубави цветя. :-)
някои чувствителни видове като "копринена маймунка" (много странно животно)
а по-голямата част от животните са в сцециални заграждения на открито или са оставени да се разхождат свободно, както например тези пауни
В зоопарка има голяма детска площадка с различни съоръжения, заведение с кът за хранене ( с указания къде може да се яде с донесена отвън храна) и магазин за сувенири.
Най-интересния кът обаче беше тази детска площадка в едно от загражденията с животните
Част от животните бяха стандартните за зоопарк, като тази нещастноизглеждаща камила и зебрите
щраусите и малкото кенгуро
Но имаше и екстри като пеликани и черни лебеди
И екзотични животни като този африкански таралеж
И този вид планинска коза с вълна като на овца
Общо взето, беше приятно изживяване, децата си поиграха добре, погониха малко пауните и козите. Самата материална база на зоопарка е остаряла, обаче, и си личи, че не е печеливш бизнес и разчита на субсидии или спонсорство, за да оцелее- което според мъжа ми, важи за повечето частни зоопаркове в Дания. Обстановката беше малко народна и по-скоро като фермите, които са отворени за обществеността (за посещения от дестки ясли и градини, или семейства), където децата могат да си поиграят, може да се хапне и почине. Все пак, като идея, ми хареса, и хората се бяха постарали с външното оформление, като тези хубави цветя. :-)
Polteraben
Пак се получи голяма пауза между публикациите в блога...явно ми липсва вдъхновение да седна и да пиша, иначе събирам снимков материал и изрезки от вестника от известно време, и си правя мислени записки за какво трябва да пиша в блога.
Преди повече от 3 седмици бях на едно моминското парти, за което се канех да пиша, и все отлагах.Тъй като дойде време за сватбата (утре!), за която също смятам да пиша след това, реших че е крайно време да се стегна и да спретна един пост за въпросното моминско парти.
Момичето е въщност годеница на приятел на мъжа ми, и не се познаваме от толкова отдавна (макар че при нея празнувахме Нова година, за което писах и показвах снимки). Бях поканена от нейна близка, която организира заедно с други момичета деня, и концепцията е, че участващите плащат за редица общи занимания- някои кулинарни, някои смешни и някои развлекателни, и изненадват момата, като една от близките и приятелки я кани уж на кафе, и се оказва, че има surprisе party.
Денят започна към 10 часа, с brunch във съседката, живееща под момата- всяка от нас беше направила или купила нещо (brunch е американска закуска-обяд (breaksfast-lunch), която е доста разпростратранена в Дания през почивните дни).
Тъй като не се познавахме всички, това беше и момента да се представим, да разкажем нещо за работа, семейство, как се познаваме с момата, и да споделим някоя тайна или слабост (при което ми се отдаде случаи да си признаия че съм Twilight фен), и трябва да призная, че деня от там нататък тръгна по-добре, отколкото очаквах. Може би защото имаше по-малко small-talk, отколкото очаквах, а може би и защото реших да говоря на датски с момичетата, с които не се познавах ( с титулярката и още две съпруги на приятели на мъжа ми, които също присъстваха, си говоря на английски- винаги), и така не стоях настрана. (За разликата между използването на английски или датски при социализиране с датчани ще пиша някой друг път).
След brunch-а се отправихме към един спа, които се помещаваше на третия етаж в центъра на Копенхаген, в стар голям апартамент с буржоазни пропорции, които беше декориран в индийски стил.
Програмата включваше масаж на краката за всички ни, и допълнително масаж и маска на ръцете за бъдещата булка. Докато чакахме да ни дойде реда, си поговорихме доста и се опознахме допълнително.
След това отидхоме до една дискотека, в която имаше студиo за аудио и видео записи, и записахме кавър-версия на "Tell me more" ( от"Grease"/"Брилянтин"), като бъдещата булка пееше солото, а ние и припявахме.
Предполагам песента ще бъде включена като част от развлекателната програма по време на сватбата (по време на речите и шегите), защото ни дадоха диск. Самото заведение беше малко странно- имаше поне 5 други момински и ергенски партита, с повечето празнуващи пиляни-заляни, видео-клиповете, които заснемаха на зелен екран отзад варираха от глуповати костюми, до адамово облекло с един чорап или oбувка отпред, и нашата група поне се почувства малко странно. От разкази за други ергенски и момински партита обаче (както и едно друго, на което бях преди години), включването на кичозни или вулгарни елементи в такива партита май е по-скоро правило, отколкото изключение. (Наскоро един друг приятел на мъжа ми ни разказваше за ергенското парти на брат си, при което са се катерили фин-голи по дървета, докато сватбата ще бъде високопарна и буржоазна- обеща ми снимков материал и от двете, ако ги получа, ще пусна пост)
След това изживяване се прибрахме пак при съседката на момата, където дойде майстор-готвач на суши, за да ни научи как да го правим, и се забавлявахме добре както при подготовката, така и след това при яденето (имаше за цяла армия).
След още разговори и вино, към 2 часа купона се разтури и се прибрахме.
Беше хубаво изживяване (не особено евтино- излезе ни около 250 лв на човек) и ако концепцията на такива партита е гостите на бъдещата сватба да се опознаят предварително помежду си, мога да кажа определено че се получи добре. Сега поне утре имам общи теми на разговор с тези момичета, с които съм се запознала, и сватбата ще мине по-неформална от социална гледна точка (макар че съм сигурна, че по отношение на меню, речи, танци и т.н. ще бъде по всички правила- като имам предвид поканата и 3те листа обяснения към нея, която получихме преди 2 месеца, както и че протокола на обличане е една къса рокля за църквата и една дълга рокля за вечерята). Но за това- в друг пост, надявам се в скоро време :-)
Преди повече от 3 седмици бях на едно моминското парти, за което се канех да пиша, и все отлагах.Тъй като дойде време за сватбата (утре!), за която също смятам да пиша след това, реших че е крайно време да се стегна и да спретна един пост за въпросното моминско парти.
Момичето е въщност годеница на приятел на мъжа ми, и не се познаваме от толкова отдавна (макар че при нея празнувахме Нова година, за което писах и показвах снимки). Бях поканена от нейна близка, която организира заедно с други момичета деня, и концепцията е, че участващите плащат за редица общи занимания- някои кулинарни, някои смешни и някои развлекателни, и изненадват момата, като една от близките и приятелки я кани уж на кафе, и се оказва, че има surprisе party.
Денят започна към 10 часа, с brunch във съседката, живееща под момата- всяка от нас беше направила или купила нещо (brunch е американска закуска-обяд (breaksfast-lunch), която е доста разпростратранена в Дания през почивните дни).
Тъй като не се познавахме всички, това беше и момента да се представим, да разкажем нещо за работа, семейство, как се познаваме с момата, и да споделим някоя тайна или слабост (при което ми се отдаде случаи да си признаия че съм Twilight фен), и трябва да призная, че деня от там нататък тръгна по-добре, отколкото очаквах. Може би защото имаше по-малко small-talk, отколкото очаквах, а може би и защото реших да говоря на датски с момичетата, с които не се познавах ( с титулярката и още две съпруги на приятели на мъжа ми, които също присъстваха, си говоря на английски- винаги), и така не стоях настрана. (За разликата между използването на английски или датски при социализиране с датчани ще пиша някой друг път).
След brunch-а се отправихме към един спа, които се помещаваше на третия етаж в центъра на Копенхаген, в стар голям апартамент с буржоазни пропорции, които беше декориран в индийски стил.
Програмата включваше масаж на краката за всички ни, и допълнително масаж и маска на ръцете за бъдещата булка. Докато чакахме да ни дойде реда, си поговорихме доста и се опознахме допълнително.
След това отидхоме до една дискотека, в която имаше студиo за аудио и видео записи, и записахме кавър-версия на "Tell me more" ( от"Grease"/"Брилянтин"), като бъдещата булка пееше солото, а ние и припявахме.
Предполагам песента ще бъде включена като част от развлекателната програма по време на сватбата (по време на речите и шегите), защото ни дадоха диск. Самото заведение беше малко странно- имаше поне 5 други момински и ергенски партита, с повечето празнуващи пиляни-заляни, видео-клиповете, които заснемаха на зелен екран отзад варираха от глуповати костюми, до адамово облекло с един чорап или oбувка отпред, и нашата група поне се почувства малко странно. От разкази за други ергенски и момински партита обаче (както и едно друго, на което бях преди години), включването на кичозни или вулгарни елементи в такива партита май е по-скоро правило, отколкото изключение. (Наскоро един друг приятел на мъжа ми ни разказваше за ергенското парти на брат си, при което са се катерили фин-голи по дървета, докато сватбата ще бъде високопарна и буржоазна- обеща ми снимков материал и от двете, ако ги получа, ще пусна пост)
След това изживяване се прибрахме пак при съседката на момата, където дойде майстор-готвач на суши, за да ни научи как да го правим, и се забавлявахме добре както при подготовката, така и след това при яденето (имаше за цяла армия).
След още разговори и вино, към 2 часа купона се разтури и се прибрахме.
Беше хубаво изживяване (не особено евтино- излезе ни около 250 лв на човек) и ако концепцията на такива партита е гостите на бъдещата сватба да се опознаят предварително помежду си, мога да кажа определено че се получи добре. Сега поне утре имам общи теми на разговор с тези момичета, с които съм се запознала, и сватбата ще мине по-неформална от социална гледна точка (макар че съм сигурна, че по отношение на меню, речи, танци и т.н. ще бъде по всички правила- като имам предвид поканата и 3те листа обяснения към нея, която получихме преди 2 месеца, както и че протокола на обличане е една къса рокля за църквата и една дълга рокля за вечерята). Но за това- в друг пост, надявам се в скоро време :-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
